Димитър Димитров
Холистичен означава цялостен.
Цялостно е нашето отношение към здравето на човека. Не лекуваме отделния орган, а създаваме условия за връщане на нормалния баланс на тялото, както и на баланса между тялото и психиката(душата).
Опитът, който натрупахме през годините, ни даде интересни отговори на сложни и не толкова сложни въпроси.
Оказва се, че когато премахнем болката от тялото, т.е. прекъснем болковия отговор на нервното окончание, в тялото се включват механизми на регенерация, които до този момент не са били активни. Т.е., ако премахнете болката от определена част на тялото(например при нараняване), то оздравява по-бързо, а механизмите, по които това се случва, са съвършени!
Вече имаме обяснения на този процес и накратко, той е следния:
Тялото се управлява от психиката(душата) на човека. Болестта е информация, която ни се дава, когато трябва да коригираме нещо в нашите поведенчески модели(характер). Доколкото човек е способен да осъществи тази промяна, дотолкова той възстановява здравето си. Т.е. нашето здраве се формира от способността ни да се приспособяваме към изискванията на средата, в която живеем и способността ни да правим промени вътре в себе си по отношение на нея – в своето отношение, светоусещане и пр. Така Творецът е заложил в нас стремежът към развитие и съвършенство.
Когато приложим болкопрекъсващи терапии или продукти, ние прекъсваме връзката причина-следствие, тяло-душа. В този момент се включват регенериращите способности на тялото и нарушеният орган оздравява. Така работи и медицината.
Но какво се случва всъщност? Можем ли така лесно да заблудим природата си?
Не, разбира се.
Когато човекът, прекъснал болката чрез прилагане на външни инструменти(лекарства например), а не чрез вътрешна промяна, започне отново да изразява своите поведенчески модели по свойствения за него начин, се задвижват същите механизми, които са предизвикали болестта и тя се връща скоро.
В този процес сме забелязали нещо много важно.
Понякога болестта се връща, но не в същия орган и не със същата сила. Защо?
Ако приемем, че дълбокият смисъл е все пак нашето развитие, когато ние волно или неволно се отказваме от него, то душата(носителят на нашата програма за живота) включва своите механизми за принуда(болестта) и започва да ги проявява.
За да изясним процеса, ще направим едно отклонение.
В източната медицина има една концепция за петте елемента, според която всеки орган отговаря на определен елемент и е свързан с другите органи, както се свързват съответните елементи. Смисълът на това знание се заключава в извода, че всеки орган действа възстановяващо на един и разрушаващо на друг такъв в тялото, както самите елементи си въздействат.
Пример: Огънят се подкрепя и разпалва от дървото, но се разрушава(гаси) от водата.
И така, когато прекъснем болката и болестта „изчезне”, но промяна (осъзнаване) в болния не настъпи, то процесът или се повтаря (най-често), или по посочения принцип, се „премества” в следващия орган. Човекът, а и медицината отчитат това като ново заболяване, а то всъщност е причинено от същите наши качества, които са предизвиквали и предното, а може би и по-предното и т.н.
Холистичният подход е длъжен да отчита посочените факти.
Когато говорим за цялостно въздействие, се има предвид въздействие върху болния орган, върху подкрепящия орган и върху следващия орган, който следва да поеме последствията от настоящата болест. Освен това, задължително трябва да се въздейства в подходящата посока и за промяна във въздействието от факторите на околната среда. Те са основно въздействащо звено, на базата на което, се формира болестния процес.
Това е на физическо ниво.
Най-важната част от процеса, е възстановяване връзката между тялото и психиката (душата).
Това е нещо, което медицината не включва в своите задължения и всеки трябва да е наясно с това. Това е акцента в нашата работа.
На посочените принципи се основава нашето отношение към болестта.
Методите ни са нетрадиционни и ползват знанието за:
- Въздействие върху болния орган
- Въздействие върху хомеостазата(устойчивостта) на тялото
- Въздействие върху факторите на околната среда
- Въздействие върху връзката тяло-психика(душа).
Резултатът, към който се стремим, е да дадем възможност на тялото, ръководено от нашата личностна програма(душата), да използва своите съвършени регенерационни механизми и способности и да бъде в хармония и баланс.
Ние непрекъснато обогатяваме и подобряваме нашата работа, като разширяваме методите и средствата, с които въздействаме на тялото, психиката и външната среда, за да се получи нужния за човека баланс и хармония, изразяващи се в добро здраве!
Всеки, ползвал услугите ни, е получил подобрение. При всеки подобрението е дотолкова, доколкото той се е доверил на методите ни, но най-вече доколкото се е доверил на себе си и направи своята промяна.
Това е особено полезно сега, когато множество неадекватни икономически, политически и обществени процеси, създават напрежение и стрес във всеки човек.