В нашия организъм текат две реки на живота, свързани много тясно помежду си и въпреки това, напълно автономни. Едната от тях е „червената река”. Това е кръвта и кръвоносната система. Другата е „бялата река”. Това е лимфата (от лат. lympha – чиста вода, влага) и лимфната система. Когато говорим за лимфата, имаме предвид тази прозрачна течност, която се отделя от малките ранички. В народната памет тя почти се нарича кръв – съкровица.
В нея отсъстват еритроцитите (червените кръвни телца) и затова цветът на лимфата не е червен, а прозрачно жълт.
Тези две реки – бялата и червената са равнопоставени в нашия организъм и по значимост, и по дължина. Ако сходството в дължината и разклонеността се виждат прекрасно на всяка схема с просто око от всеки дилетант, то тяхната равнозначност и равноценност в жизнената дейност на нашия организъм познават не всички.
Лимфната система
И така, преди да говорим за лимфаденита, който като компас показва за нарушения в плавното течение на „бялата река”, ще се опитаме да запълним белите петна в нашите представи за лимфната система, за нейните елементи, предназначение и функции.
Известно е, че нашият организъм се състои от огромно множество клетки, които представляват самостоятелни, автономни живи организми. Всички тези клетки се намират в „световния океан” на междуклетъчната течност, която ги измива. Този „световен океан” представлява примерно 30 % от масата на тялото на човека, т.е. в някои случаи достига и до 50 л!
Защо е толкова много? Защото междуклетъчната течност изпълнява в нашия организъм няколко функции едновременно.
От една страна това е храненето: всяка клетка получава необходимия за жизнената й дейност кислород, хранителни вещества, витамини и микроелементи, доставяни в междуклетъчната течност с кръвоносните съдове.
От друга страна – извеждането на отпадъците от дейността на клетките. Тук могат да бъдат бактериите и гъбичките, свързани във вериги, както и паразитите. Освен това в нашия организъм ежедневно умират около 1 милиард клетки, които също е необходимо да бъдат „утилизирани”. И за тази цел природата ни е снабдила с универсална система за организиране на реда в нашия организъм за прочистване, филтрация и имунологична обработка на междуклетъчната течност.
За тази цел, в междуклетъчните пространства съществуват супер тънки лимфни капиляри. В лимфните капиляри, междуклетъчната течност вече е лимфа.
Основното предназначение на лимфата е, със своето налягане да промива от лимфните капиляри и канали мъртвите клетки на организма, а така също бактериите, вирусите и токсините.
Лимфата много прилича на кръвната плазма и циркулира по лимфната система значително по-бавно, отколкото кръвта в кръвоносната система. В лимфата, както и в кръвта, има левкоцити (бели кръвни телца), които отговарят за имунитета и се наричат лимфоцити.
Гъстата мрежа от лимфни капиляри се влива в големи лимфни съдове, каквито са разположени по всички части на тялото, с изключение на централната нервна система, костите, хрущялите и зъбите. След това лимфните съдове се обединяват в два големи лимфни канала.
В единия от тях – гръдния канал – се стича лимфата от цялото тяло, с изключение на дясната половина на шията и главата. Останалите лимфни съдове от дясната половина на главата и шията образуват десния канал. Накрая цялата лимфа на нашето тяло попада във вените. Всяка минута от гръдния канал във вената постъпват от 4 до 10 мл лимфа. За денонощие 50 % от циркулиращия в кръвта белтък и 60 % от общия обем на плазмата, се филтрират от капилярите на лимфната система, а от там постъпват обратно в кръвта.
Тъй като лимфната система представлява система за пречистване, филтрация и имунологична обработка, в нея също има „филтри за прецизно и грубо пречистване” от всякакви примеси и замърсявания. Това са лимфните възли. В организма на всеки човек има от 400 до 1000 лимфни възли с големина от глава на топлийка до орех (0,1 до2,2 см). Те са разположени на групи по протежение на лимфните съдове на всеки 3-5 см. Най-много филтри-лимфни възли, има в лимфните съдове, които носят лимфа от тънкото и дебелото черво, бъбреците, стомаха и белия дроб. Т.е. в тези места, където е най-вероятно проникването на окупатори – вируси и микроби.
В лимфния възел има няколко входа, а изходът е само един. Впрочем, поради това, че лимфната система извършва много сериозна и сложна работа, свързана с въвеждането на ред в нашия организъм, по лимфната система в даден момент циркулира едва 1,5-2 л лимфа.
Попадащите от съдовете бактерии и други чужди частици се филтрират и унищожават в лимфните възли, а напускащата възела лимфа носи със себе си лимфоцити и антитела за доставка до мястото на заразяване. С тази цел в лимфния възел живеят, обучават се и работят макрофаги и лимфоцити (количеството на лимфоцитите в организма е повече или по-малко постоянно, но в зависимост от здравословното състояние то може да се увеличава или намалява).
Т-лимфоцитите (разпознават антигените, активират В-клетките и атакуват патогенните клетки) и В-лимфоцитите (произвеждат антитела, които действат против антигените – частици на чужд белтък). Те заедно и дружно, филтрирайки лимфата, противостоят на АБВГПП (Агресията на Бактериите, Вирусите, Гъбичките, най-простите Паразити). Най-често в лимфата се откриват ГЪБИЧКИ, на второ място ГЛИСТИ, на трето място БАКТЕРИИ, на четвърто място ВИРУСИ (вирусът е толкова малък, че не живее в лимфата – веднага отива в клетката).
Понякога по време на схватката с микробите, токсините и прочие врагове на нашия организъм, лимфните възли се увеличават, тъй като за борбата са необходими повече лимфоцити. При възпаления, в лимфните възли винаги има битка на живот и смърт, битка на доброто със злото, в която умират хиляди лимфоцити и не винаги доброто побеждава злото… Тук вече причината е в имунитета. Ако имунитетът е слаб, получаваме в резултат лимфаденит – бактериално възпаление и увеличение на възлите на лимфната система. Постъпването на лимфата от поразения орган временно се блокира, възелът се надува и става болезнен.
Популярно е мнението, съгласно което 80 % от това, което правим, вреди на нашето здраве. Колко горчив смисъл има във тази фраза, лесно се вижда на примера на нашето поведение спрямо лимфната система.
И така, лимфната система е система за въвеждане на ред в нашия организъм и извеждане на отпадъците и отровите от него. За ефикасната работа на лимфната система трябва да се помнят всичко на всичко 4 правила:
– Отровата може да се разтвори само във вода и в нищо друго.
– Да се изведе отровата може само чрез слизестите ципи, защото те нямат
твърдата защитна бариера на епидермиса.
– Скоростта на извеждане зависи от скоростта на движение на лимфата по
лимфните съдове.
– Изчистването на организма и съответно движението на лимфата се осъществява отдолу нагоре. Изглежда много просто! Но нека да разгледаме как реализираме тези истини на практика.
От почти 100 хиляди живи същества на земята, само човекът пие нещо друго, освен вода (млякото при млекопитаещите е ядене, а не пиене). Мнозинството от хората пият тогава, когато почувстват жажда. А жаждата вече е 4 или 5-ти признак за обезводняване. Когато устата е пресъхнала, това вече е дълбоко обезводняване.
А сега да си спомним с какво обикновено утоляваме жаждата си. Със сладки газирани напитки, компоти, сокове, чай, минерална вода. Но нито една от тези напитки не утолява жаждата. Желанието да се пие за известно време изчезва, но жаждата – като потребност на организма от вода – не изчезва. Водата е универсален разтворител. На нашите клетки им е нужна вода точно така, както вие можете да измиете косата си или да се изкъпете само с вода. Не със сок, не с кафе, и даже не с мляко, а само с вода. Ако ни казват, че за ден човек трябва да изпива 1,5-2 л течности, то тук става въпрос преимуществено за вода.
80 % от отровите и токсините се намират не в червата, бъбреците или черния дроб, а в междуклетъчната течност. Ако човек иска да прочисти организма си, значи трябва да изведе от себе си цялата тази „кисела” междуклетъчна течност. Да се прочисти лимфата означава да се разреди, допълвайки я с чиста вода, а не да се употребява без мярка солено и сладко, което „изчерпва” от клетката дори и тази вода, която все пак е попаднала в нея. Точно както посипаната сол върху разрязана прясна краставица или захар – върху пресни ягоди, предизвиква изтичане на техния сок.
А сега малко за второто просто правило. Всяка отрова или отпадък се извежда от нашия организъм чрез всевъзможни отделения. Например слюнните жлези са най-мощният дезинтоксионен орган (чрез слюнката се отделя до половин литър течност с токсини). Секретите, отделяни от половите органи, хремата, течните изпражнения – всичко това е необходим вариант за пречистване на организма от шлаки и токсини.
За съжаление, вследствие на определени стереотипи, насадени чрез реклама или други начини, се е създало мнението, че трябва по всички възможни начини да се борим с всичките тези отделяния. Но това изцяло е неправилно, тъй като такава „борба” не само че не отстранява причините за нарушенията, но и не позволява на организма да се пречисти, като по този начин задълбочава процеса на увреждане.
Например, през носа се извежда основното количество от въздушно-капковата инфекция. А на нас ни се предлага да спрем секретите от носа с всевъзможни препарати. Ако при детето периодично се наблюдава хрема или хроничен ринит, съществува мнението, че за всичко са виновни аденоидите (сливиците) и те трябва да се премахнат. А всъщност аденоидите са лимфни възли. Те се увеличават само тогава, когато в организма има инфекция и лимфната система активно се бори с нея. Махаш аденоидите – премахваш своята защитна преграда! Или например потните жлези, каквито има особено много под мишниците. За денонощие до 50 % от отровите се извеждат чрез потните жлези в кожата. Подмишниците са главен дренаж на млечните жлези. На нас ни се предлага да вземем всички мерки за да не се потим никога. Използването на суперсилни дезодоранти антиперспирант дотолкова е станало стабилен навик, че понякога ги използват веднага след като излязат из под душа и даже в почивните дни.
Но след като отровите не могат да излязат чрез потните жлези под мишниците, те отиват в най-близкото място – в млечната жлеза, осигурявайки там условия за поява на мастопатия.
За лимфната система няма отделно сърце! Движението на лимфата се осъществява за сметка на свиването на лимфните възли при подаването на импулси по нервните пътища, а също така за сметка на движението на мускулите, разположени по съседство с лимфните канали; движението се осъществява посредством налягането на течността и физиологичната активност на органите, заобикалящи лимфните възли. Мускулът се свива – лимфата се придвижва. Но ако мускулите около лимфния съд не работят, как да се осъществи движението на лимфата?
Това е и основният проблем, свързан с пречистването на организма – застой и поражение за лимфата. Само активните движения, свиването на мускулите – гимнастиката, могат да
накарат лимфата да се движи. При това всякаква. В идеалния случай, движенията трябва да бъдат хармонично разпределени по всички групи мускули и да са съпроводени с неголямо усилване на пулса и отделяне на пот. Само в този случай физическото натоварване може да се смята за ефикасно.
Тези 6-8-10 часа, които обикновено се прекарват, седейки пред компютъра, не се смятат за натоварване, защото няма разпределяне на натоварването по всички групи мускули. А чувството на умора, което често възниква – често е признак на застояла лимфа. Щом почувствате умора, подвижете се, пийнете вода (!), направете гимнастика – и умората навярно ще изчезне.
Всичко, което в организма е свързано с отоци, като правило се отнася към лимфната система. Оттоците в краката, ръцете, очите, кръста, ставите – всичко това като правило е застояла лимфа.
Добра тренировка за лимфната система е сауната. Междуклетъчното пространство може да се намира в едно от две състояния, които преминават от едно в друго – гъсто (гел) или течно (колоиден разтвор). Лимфата, ако е силно замърсена, представлява гъст гел. В нормално състояние лимфата трябва да е относително течна. На процеса на преминаване от едното в другото, най-бързо влияе температурата. В сауната междуклетъчната течност се разрежда, а след скачане в басейна се превръща в гел. Освен сауната, лимфостимулатори, които разреждат лимфата, могат да бъдат листа от френско грозде, корени от женско биле, хилядолистник, шипка, овес или до 1,5-2 л вода на денонощие.
Лимфата се придвижва само в една посока – от тъканите отдолу нагоре. От края на пръстите – до гръдния лимфен канал. Това се дължи на факта, че задачата на лимфната система е да събере от тъканите течност и след това, пречистена, да я пренесе в кръвния поток. Във всички лимфни съдове има клапани, които не позволяват на лимфата да тече обратно. Клапанът пропуска издигащата се лимфа и веднага се затваря, като не дава възможност за обратен ход на лимфата. Да се ускори движението на лимфата в лимфните съдове, увеличавайки оттичането на тъканната течност, помага масажът. Но той трябва да се прави само по посока на движението на лимфата – отдолу нагоре.
И даже ако вие сами си разтривате краката, движенията трябва да бъдат от края на пръстите към бедрата, само в една посока. А как всъщност ни правят обикновено масаж – отгоре надолу, т.е. срещу течението на лимфата – а това означава, че се нарушават лимфните потоци. И при силен натиск или притискане, могат да се разрушат клапаните в лимфните съдове.
Несъблюдаването на тези прости правила води до това, че лимфната система просто вече не е в състояние пълноценно да си изпълнява работата. И тогава се появяват признаци, че имунната система е потисната и не работи. Това води и до поява на различни видове изприщване (токсините излизат през кожата). Това е и неприятната „старческа” миризма (токсините се задържат по повърхността на кожата и се окисляват).
И внезапно появяващите се по кожата папиломи, пигментни петна, брадавици и други образувания по кожата – всичко това не е нищо друго, освен последствия от интоксикацията на лимфната система. Възпалението на ставите, гърлото, бронхите, белия дроб, отичане на краката в повечето случаи също са следствие от пораженията на лимфната система, макар че мнозинството хора мисли, че това е сърдечна или бъбречна недостатъчност. Оттичането на краката може да показва, че силно са затлачени лимфните възли в слабините и лимфата не може да се издигне.
Подуването на ръцете често е в резултат от запушването на подмишечните лимфни възли. Отичането на очите е възможно да е вследствие запушване на подчелюстните и лицеви лимфни възли.
С програмите за ЛИМФДЕТОКС, които използваме в биорезонансната терапия в Холистичен Център БИОМЕДИС ВАРНА-BMV, се постига цялостно пречистване на лимфната система. Заедно с продуктите за здраве, които са неотменна част от възстановителния процес, след като сме поставили диагнозата, пречистването на лимфната система е неотменно задължително условие, за постигане на добър краен резултат.
Източник: econet.ru
За Биорезонансна терапия(БРТ) вижте повече на https://biomedisvarna.bg/%d0%b1%d0%b8%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%b7%d0%be%d0%bd%d0%b0%d0%bd%d1%81%d0%bd%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b0%d0%bf%d0%b8%d1%8f/