Човекът вижда света такъв, какъвто очаква да го види, и даже ако реалността се отличава от очакваната картина, човек се държи в рамките на модела си.
Когато смятаме, че виждаме околния свят в цялата му реалност, ние наивно грешим.
Всяко живо същество създава емоционален модел на околния свят.
Това, може да се каже, е неговата картина на света.
За поддържането и развитието й се изразходва много енергия.
Но всъщност ние не виждаме реалния свят.
Ние живеем в свят, създаден от нашите мисли и емоции и реагираме на света в рамките на нашия модел, безмилостно отхвърляйки това, което не му съответства.
И когато нашият модел започне прекалено да се отличава от реалността, ние го защитаваме все по-агресивно, след това изпадаме в униние, боледуваме и умираме.
За промяна на модела на света са нужни много сили.
Наричат човека с тесен, ограничен модел на света, глупак.
Упорстващият глупак е човек, нежелаещ да се развива.
Такъв човек е обречен.
И ако държавата се грижи за такъв човек, по този начин поддържайки процеса на деградация, тази държава също се изражда и умира.
Из „Диагностика на кармата“