Храната компенсира загубата на положителна енергия в организма, може да балансира отрицателната енергия, постъпваща в тялото и да предотврати умирането му. Апетитът към различни храни и продукти възниква като подсъзнателно желание да се компенсира липсата на енергия. Ако умът ви все още не е разбрал това, обърнете внимание на сигналите на вашето тялото и се научете да ги използвате, за да разпознавате стреса. Апетитът съдържа информация за случващото се във вас и тази информация е проста.
Копнежът за кисело е знак за подхранване на чувство за вина. Ако не се освободите от това чувство и продължите да се стремите към киселото, тогава ще дойде моментът, когато чувството за вина ще нарасне до крайни размери, ще стане смъртоносно и вие самите ще се превърнете в обвинител. В резултат на това, вече няма да ви влече киселото, а то ще бъде заменено от сладкото.
С увеличаване на чувството на вина, опирайки се на кисело, човек един ден започва да усеща, че киселото вече не се побира в устата му. Появата на коремна болка показва, че е настъпила пептична язва. Чувството за вина се е превърнало в обвинение. Човекът трябва да премине към по-честа консумация на месо и млечни продукти, за да не започне стомахът „да се самоизяжда“ поради повишената киселинност на гневното обвинение. Кървящата язва показва, че гневът вече е станал твърде кръвожаден.
Ако изпитвате непреодолимо желание за сладко, това означава, че имате натрупан страх и имате нужда от презареждане. Консумацията на сладкиши предизвиква приятно спокойствие и по този начин сладкото неусетно се превръща в средство за самоуспокояване.
Междувременно страхът от евентуален провал се проявява под формата на влечение към сладкиши, кафе, напитки и т.н. Калориите, практически не изразходвани за умствена работа, се изпращат в килера, т.е. в мастната тъкан. Сковаващият страх се превръща в гняв, а излишните калории допринасят за затлъстяването на организма.
Жаждата за месо означава, че сте огорчени, а гневът може да се нахрани само с месо. Ако огорченият човек не получава месо, тогава той става още по-ядосан. Навикът да се яде месо в значителна степен подхранва гнева. Колкото по-ядосан е един човек, толкова повече той консумира месо. Колкото по-солена, по-пиперлива и пикантна е злобата му, толкова по-солено, по-пиперливо и пикантно трябва да бъде месото на трапезата му. Ако огорчен човек бъде принуден да яде изключително растителна храна, то той постепенно ще се смири, ще отслабне и ще стане повече човек.
Диетолозите и вегетарианците се опитват подсъзнателно да спасят човечеството, но това още повече провокира злото в него. Месоядецът и вегетарианецът не знаят как и не искат да се разберат, а започват да налагат невинността си един на друг. Впоследствие победителят е ядосан, а вегетарианецът започва да консумира от време на време месо, защото чувства, че няма да устои по друг начин. Страхът да не бъдеш победен от живота изисква наличието на повишена бдителност. Медицината е доказала вредата от прекомерната консумация на месо, но злият материалист продължава да преяжда до смърт.
Препоръчването на растителни храни е похвално, но би било по-правилно да се започне с освобождаването на гнева. Така автоматично се появява естествена неприязън към месото, което не е следствие от проявено насилие над себе си.
По същия начин с освобождаването на страха прекомерният апетит за сладко изчезва. На свой ред, с освобождаването на чувствата на вина, необходимостта от кисело изчезва.
Тъй като калориите, необходими за тежък физически труд, се получават по-лесно от месото и стомахът не може да съдържа необходимото количество растителна храна, често човекът прибягва до консумирането на месо.
Такъв човек става по-смел. Той може да стане толкова смел, че да започне да презира плахите и да желае да ги унищожи физически или психически, тъй като гневът му постепенно нараства до големи размери. Не след дълго започва и самоунищожението на човека.
По закономерен начин, който започне да яде много кисело, скоро се увлича от сладкото, а след това и от соленото. Стресираният човек винаги яде повече от необходимото. Той се храни смесено – след соленото той преминава към сладкото и т.н., тъй като при неразумното хранене апетитът не изчезва лесно.
Ако чувството за вина, страх и гняв бушуват у човека, тогава същият трябва да се придържа към строг режим и диета.
Спокойното ежедневие насърчава доброто храносмилане и работоспособността. При правилното мислене, времето няма значение. Достатъчно е по сигнал на празния си стомах да се обърнете с любов към храносмилателния си тракт и към необходимата храна.
Човек с балансиран психичен живот никога не злоупотребява с храна и подправки. Той не се нуждае от диета.
Духът не се нуждае от физическа храна. Тялото се нуждае от храна. Но няма тяло без дух. Нуждата от духовна храна също храни тялото. Тялото е неразделна част от един от етапите на човешкото развитие. Когато се научим да се справяме с физическия свят, да го благославяме, а не да го унищожаваме, както досега, тогава ще бъдем достойни да се издигнем в духа. В същото време ще се освободим от страдащото физическо тяло, което се нуждае от храна.