ДУХОВНИТЕ ГРУПИ И ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЕДИННО СЪЗНАНИЕ – МИТОВЕ И ЛЕГЕНДИ

Димитър ДИМИТРОВ

Мнозина са чували, а не малко хора и участват в състава на групи, които са си поставили за цел да изградят т.нар. единно/колективно съзнание. Нюанси във формулировките има, но смисълът е този – цялата група да разсъждава по един и същ начин, като целта е „сливане с единния Източник”. В основата на ценностите, които се утвърждават, стоят идеите за духовност, които навлязоха мощно в страната през годините на прехода. Основно чрез т.нар. канализирана информация. Като правило, в основата на тези ценности и информации, стоят автори с американски, по-рядко европейски произход. Основна роля в този процес доста дълго време играеше информацията, спусната чрез Лий Керъл и канализираният от него Крион, които издадоха над дузина книги.
Като правило, в тези групи членуват, в голямото си мнозинство млади хора, изпълнени с порив за чистота в отношенията помежду им. Между тях се срещат и по-възрастни, обикновено хора, пропуснали голяма част от житейските си възможности и търсещи път за тяхното наваксване. Има и такива, които достигнали до добри резултати в материалната опитност, искат да изследват своята мотивация и да получат дълбочина в осъзнаване на движещите ги процеси. Последните са значително по-малко от останалите.
Всичко в тези групи започва като в прекрасен филм. Отношенията са различни, всеки един е ценен, уважен и тотално приет! Срещайки се с отношения, които липсват в реалността, много бързо желанието на хората да се съберат и да започнат съвместни действия в определена посока, нарастват. Желанието да са заедно все по-дълго време – също. Започват проекти в каква посока да се развиват тези отношения. Самите разговори за това, задълбочават и развиват процеса. Въодушевлението и ентусиазмът нарастват право пропорционално на липсата на жизнен опит на участниците – колкото по-млади са те, колкото повече пропуснати житейски информации имат, толкова по-силни са емоциите. Така се започва реализацията на проекта.

Какво е характерно за структурата на тези групи.
Когато започват да се очертават рамките на идеите и наближава началото на тяхната реализация, започва нещо, на което не се обръща внимание в началото. Едни стават двигатели на тази идея, на други мнението не се чува достатъчно. Полека-лека, без да се усети кога и как точно, започва да се изявява лидер /по-често той е ясен още в началото/, чието мнение добива все по-голяма тежест. С различни похвати, но винаги от психологичния арсенал, той започва да структурира „вътрешни” и „външни” кръгове от доверени лица, които нарича с различна терминология. Обяснението за този процес винаги е съобразено с „най-висшите духовни ценности”, със „законите на духовния свят”, а някои директно „канализират” информации от дуовните водачи на членовете на групата. В крайна сметка в хората започва да се насажда чувството на сънмнение в собствените ценности и стойности, но по начин, който не достига до умовете на членовете на групата. Фокусът на съзнание се насочва навътре в самите тях и това започва да формира изкривена представа за реалността на живота. Признанието за това, как реално се чувства всеки, не се толерира. Похватите в тези ситуации са добре обмислени или налучкани./Използващите ги, са природно интелигентни, но им липсват житейски опитности, поради което самите те изпадат в илюзорност/. Винаги състоянията на неудовлетвореност у някой от членовете на обществото, се обясняват с неразбиране на духовния процес, с голямо/небалансирано его или с нежелание да променят себе си. Това засилва чувството на вина и го превръща в огромен воденичен камък на шията на всеки член на групата. Когато това се наложи в цялата група, успехът на замисъла е гарантиран. Който не желае повече да бъде третиран по този начин, напуска. Идеята е, че на негово място ще дойдат други. Което се и случва. Но има една особеност – много трудно, да не кажем невъзможно е, новопривлечен член да получи доверие, на което се радва, доказъл се вече в множество изпитания стар член. Водачът на групата много внимателно следи ситуацията и най-малката проява на несъгласие, неприемане или съпротива на някой от членовете, е безмилостно разобличавана на общи събирания. Критерий за разобличенията са ценностите, които дълго, дълго той е налагал в групата и вече са общоприети от всички. Разобличаването е безмилостно и безкомпромисно и неговата цел е – насаждане на страх и вина. Един вид – виждаш ли какво се случва, ако не си на „правилния” път. И „виновният” няма право на защита. Всеки опит е обречен на неодобрение и набиване на неговата вина за това, че не разбира и не вижда духовния процес.
Голямата игра в случая е тази, че наред с разобличенията и насаждане на чувство за вина, в членовете на тези групи се насажда силно чувство на превъзходство към останалия „недуховен” свят. Всяко различие на останалите, се обяснява надълго и широко с неразбирането и „ниското” им енергийно ниво. Това, компенсаторно поражда чувство на превъзходство в членовете на групата, без да се усетят.

Какво обаче, е най-характерното в тези групи?
Винаги, ВИНАГИ, начело на групата стои „гуру”, който нонстоп утвърждава – аз не съм гуру, аз съм един от вас. Разликата е, че виждам няколко крачки пред вас. Това в началото. По-късно, не без помощта на вътрешните кръгове от избрани членове на групата, негласно, но твърдо и без никакво съмнение, той изземва цялата власт и всяко мнение, различно от неговото, води до безкрайни разговори и разобличения в недуховност, неспособност и всичко, което се сетите, за да се поддържа неговия авторитет. Докато започнат да се чуват явно абсурдни твърдения. Като например, че методите в тази група, са единствените на планетата или тя е една от малкото, в които тези методи се прилагат.
И най-важното – този човек стои на върха на финансовата пирамида, създадена от групата. С непрекъснато проповядваните твърдения, че парите са нищо в този свят, че материалното е следствие от духовното, а не обратно и че материализмът е висшата форма на недуховност, без да се занимава с нищо конкретно, всички потоци в групата преминават през него. Не лично! В никакъв случай той не се занимава лично с това! Това се извършва от най-приближените нему хора. Обясненията са, че парите са най-силната привързаност на егото и да се разделиш с тях, е най-висша негова проява. Ако не си готов да се разделиш с тях, най-вече в негова полза (представя се, че е в полза на групата), ти не си духовен. Когато дойде време да се раздели с някой от членовете на групата, които все още са запазили своите разбирания за света и те не съвпадат с целите на изградената от него структура, този мотив е най-често използвания. След напускането на поредния член, постъпката се обсъжда месеци наред, за да бъде „разбрано” недуховното негово поведение.
Най-интересното е, че назначилите се за гурута хора, нямат никакъв опит в материалния живот, не са постигнали нищо от онова, което става цел на групата, не са обучавани на законите, движещи съответния процес. Природната им интелигентност и богататото им въображение, им дава възможност да измислят и представят проектите си като нещо, което е в пълно съзвучие с „Божествените закони”. Силата, която имат и похватите на разделяне на членовете, които използват, не позволява на останалите и да си помислят за промяна „отдолу”. Властта се държи здраво и всеки опит да бъде разклатена, се „наказва жестоко”. Най-често с прогонване.

Какви са последствията за прогонения.
Изградените ценности в групата, с времето довеждат до силно ограничаване на връзките с хора извън нея. Изгражданото последователно чувство на превъзходство над останалите, ги е затворило и всякакви идеи от външния свят, без одобрение, просто се игнорират. Прекъсват се или се свеждат до минимум, връзки с роднини, в т.ч. родители, членове на семейството. Приятелите просто се подменят. Всички съзнателни контакти, се осъществяват в и чрез групата.
Когато човек от такова общество бива прогонен, неговият свят се срива. Наистина тотално. Той остава без „духовни напътствия”, без които не знае как да живее. Той няма към кого да се обърне за подкрепа, защото се е постарал да прекъсне всички връзки. В групата той е бил една брънка от добре подреден механизъм, върху който не е имал цялостен поглед, оттам и опитност. Твърдения от рода – няма по-страшно наказание от това да бъдеш изгонен от група, които лично съм чувал, в този момент предизвикват всички реални, възможни и невъзможни страхове у прогонения. Човекът се чувства жив умрял. И се чуди защо е жив. Изобщо не разсъждава какво му предстои, защото в този момент за него няма нищо. НИЩО.
Това може да продължи дълго време, понякога години. В зависимост от самозаблудата на човека. Опитът сочи, че в крайна сметка осъзнаването на този процес, може да те „изстреля” силно и високо в твоето собствено развитие. Защото една ОГРОМНА илюзия, вече за теб е невалидна!

Какво доведе до залитане на хората към такива групи.
Разбира се, това е дълбоката неудовлетвореност от начина на живот – на всеки поотделно и на обществото като цяло.
Защо така леко хората се предоверяват на малко познати „водачи” и идеи, които впоследствие ги правят жертви на собствените им решения?
Защото основната характеристика на човешкото същество е стремеж към развитие. В живота това се изразява чрез голямото ЛЮБОПИТСТВО, което съществува във всеки един. За предоверяването – защо? Защото не познават законите на развитие в затворени обеми.
В един малък обем, процесите които се развиват, са абсолютно същите, които текат и в обществото. Особеното е, че те се развиват с огромна скорост. Много по-висока от тази, в обществото. Това изисква от хората, озовали се в такава ситуация, да са нясно, че за осъзнатото протичане на този процес, е необходима житейска опитност, съответстваща на техните намерения и на ситуациите, в които попадат. Когато процесите в една група започнат да се интензифицират, липсата на познание за работата на подсъзнанието и връзката му със съзнанието, се оказва фатална за членовете на това общество.

За какво иде реч.
През деня човек трупа информация в съзнанието си. Вечерта, по време на съня, подсъзнанието я обработва, смила и на база смляното, дава импулс към съзнанието за задачите през следващия ден. И тъй като подсъзнанието работи само чрез картини, този импулс търси картина в съзнанието, за да бъде разпознат. Когато това се случи, човек се намира в онова състояние, познато на всеки – ахааа, това било! Или – Аха, това трябва да свърша днес… така импулсът е разпознат и човекът следва пътеката си.
Когато човекът е млад, няма сериозни житейски опитности, няма натрупани „картинки” в съзнанието си и при ускорен житейски процес, какъвто е този в група, импулсите от подсъзнанието не могат да бъдат разчетени. Защото те изпреварват опитностите на съзнанието. Но тъй като описаните по-горе обстоятелства не дават на човека възможност за натрупване на такава опитност, а изискванията към него растат, на него не му остава друга въможност и той започва да си измисля такива картинки. Т.е. той започва да напасва ръководните импулси към измислени представи. И създава своите илюзии. Те запълват информационните празноти на човека, които той е направил в различни етапи от израстването на неговата личност… И започват да го управляват…

Темата е една от актуалните за нашето време. В търсене на по-добро съществуване, хората предприемат стъпки, които вместо да им предложат решение, ги вкарват в по-големи дилеми.
Едни от най-опасните за личността, за българската нация, народ, са т.нар. Ню Ейдж учения. На основата на прокламиране на възвишени ценности и представи, в тяхната основа стои подсъзнателната манипулация за отказ от действие!
Прокламираният стремеж към смирение, всъщност е манипулация към примиреност! Защото смирението е естествено състояние, вследствие достигнато дълбоко осъзнаване за същността на нещата. Нещо, което съвсем отговорно твърдя, не е налично на този етап в т.нар. духовни групи и гурута в България!
На този етап виждам желанието им да се представи желаното за постигнато.
От друга страна, това не е задача и цел на българското общество. Ако имахме такъв път, щяхме да се родим около Инд или Ганг.
По принцип в това няма лошо, но безсмислено е да повтаряме стари търсения и да преживяваме отново, за кой ли път, познати негативни опитности, за които и ние, и човечеството като цяло, вече сме открили решения.

Силата е във всеки един и за да я осъзнае и използва, е необходимо знание и информация как да се разчитат импулсите на подсъзнанието! Това е т.нар. вътрешно ръководство, в търсенето на което, човечеството си е създало толкова много илюзии!

27.06.2017