Димитър Димитров
“ …и единият(аз) твърди, че нищо сторено от ума и тялото(търсене, стремеж, вяра, практики и молитви, самозалъгване и др.) не е в състояние да доведе до истината(която е непозната)… и другият(ти) твърди, че като греши, като се стреми и трупа опит в крайна сметка ще намери истината(която не познава)… е, кое от двете звучи по-абсурдно?…”
*********
Отправната точка в разговорите за истината, би трябвало да е Осъзнаването. Т.е. опитът, натрупан от тялото и ума, да влезе във връзка със Съзнанието и да се постигне баланс. Всеки баланс, всяко омиротворение, е показател за достигане на част от истината. Но разговори по принцип и разсъждения, които не водят до практическа полза за човека, общо взето ме изморяват и не са ми особено инересни. Моето разбиране за Осъзнаването е това – как онова, до което човек е достигнал като познание, може да се приложи в неговото битие (в мига „сега“, както обичат да пишат в едни дебели книги).
В тази посока, ще дам един пример.
Представете си, по определена тема, 7 милиарда гледни точки. Това са жителите на Земята, сред които няма повтарящи се характери, възможности и пр. Всеки от тях е уникален, което определя и уникалността на всяка гледна точка, по всяка тема.
Тези 7 млрд гледни точки по една тема, ще дадат цялата информация по нея, от всички живи същества на планетата. Това ще е ЦЯЛАТА истина по тази тема в момента. За човешкото съзнание, ум и пр.
Сега, ако си представим и всяка гледна точка на всички човеци по тази тема, които някога са живели на тази планета, през всички времена, когато това е било, бихме получили ЦЯЛОТО човешко знание, което присъства днес на Земята по темата. Когато се говори за цялото човешко знание по всички теми, това някои наричат Човешко Свръхсъзнание. Това е целия натрупан опит и осъзнаването му, от човечеството на земята. Това е всъщност онова, което в някои книги наричат „Всичко, което Е“ за човека. Т.е. това би следвало да е Бог-ът за човека.
Защото това е онова, което може да бъде разбрано от всеки човек, родил се тук. То е преживяно и осъзнато от човешкия ум. И това се влага в подсъзнанието на всеки човек, при раждането му. Т.е. тази информация е налична при всеки и той може да борави с нея, ако реши да търси път към нея.
А цялата тази информация, от сътворението на човечеството до момента, се пази в информационен пояс около Земята, която са възприели да наричат Акашови записи.
И така – всичко, което се е случило и се случва на земята, е информационна рамка, в която се развиваме като вид, поставен при условията на 3-4 измерение. Това би следвало да е ЦЯЛАТА истина за човека. И това е така, независимо от факта какво си мисли всеки.
Веднага възниква въпросът – а онова, което е извън Човешкото Свръхсъзнание?
Ефектът от този въпрос би бил същия, ако зададем въпроса – а какво е онова, което е извън „Всичко, което Е“, т.е. извън Бог?
Обречен ли е човек да живее в рамката, която очевидно е очертана преди него?
Не, разбира се. Както знаем, Бог се развива непрекъснато. Но как става това? И от кого?
Имам разсъждения по темата, но това не е акцент в момента.
Ако или когато се появи човек, който твърди, че „истината сама го е намерила“, т.е. той е открил чрез преживяване, информация извън рамката на Човешкото Свръхсъзнание, това трябва да се преведе на език, разбираем за всеки човек, т.е. за човешкото тяло, за неговия ум. Т.е. това става истина за хората едва тогава, когато „откритието“ бъде представено чрез инструментите на човешкото тяло, така че да бъде разбрано от човешкия ум. Т.е. чрез методи и способи, които умът вече познава. Така е роден принципът на развитие на науката – чрез експеримент. Едва тогава, откритието се включва като елемент от Човешкото Свръхсъзнание и може да бъде ползвано от всички.
********
Защо беше цялото писание. Защото тезите, които се развиват, са или несъобразени с достигнатото от човечеството (поради незапознатост/некомпетентност), или са опит да се надникне „зад“ рамката на Човешкото Свръхсъзнание.
Това, както обясних, не може да бъде ново знание, докато не бъде подложено на експеримент, резултатът от който да бъде разбран от човешкия ум.
Това можем да наречем Вяра, но не е знание. В този смисъл Вярата е пътя, по който вървим, докато търсим начин да превърнем онова, в което вярваме, в истина. За която обяснихме процеса по-горе.
И тъй като стремежът към знание е изконно заложен в човека(не в тялото му обаче), и тъй като има 7 млрд гледни точки по всяка тема, разговорите по темата за истината могат и продължават до безкрай. И ако в тези разговори се търси Истината, споровете и противопоставянето са дълбоко неразбиране на процеса, стремеж на егото да се наложи или да отрече другата гледна точка.
А до истината може да достига или „ако тя те намери сама“, или ако се обединят всички гледни точки на човеците.
В първия случай се появява човек със специална жизнена програма, която му дава възможност да борави с цялата достъпна Истина и към нея да добавя нови информации. Така се определя следващата посока на човечеството.
Вторият вариант е невъзможен. Но обединяването на колкото може повече хора, независимо от каузата – наука, бизнес, политика или каквото и да е друго, ще доведе до опознаване на по-голяама част от Цялата Истина, която е недостъпна за индивидуалния човешки ум.
И не забравяйте – това е само една от 7 млрд гледни точки! 😉