Водородната вода е питейна вода, обогатена с молекулярен водород, придобит чрез химични или високотехнологични средства.
След разделянето на H+ и O2 на анода, H+ ще е разтворен в катода, тъй като има мембрана, пропускаща единствено H+.
Електродите са доставени до H+ от катода и се образува H2 газ.
Водния клъстер ще бъде главно шестоъгълна или петоъгълна структура и водородната молекула ще бъде слабо прикачена към водния клъстер.
Останалият водороден газ, ще формира мехурчета и ще се изкачва нагоре.
Време на устойчивост на разтворения водород във водородната вода Биогенис: 80-90% след 12 часа при температура 15 градуса С, 60-80% след 24 часа и изцяло изчезва след 72 часа.
КАКВО Е СВОБОДЕН РАДИКАЛ?
В химията радикалът (по-точно, свободният радикал) е атом, молекула или йон, който има ненаситен валентен електрон. [1] [2] С някои изключения тези несдвоени електрони правят свободните радикали силно химически реактивни, спрямо други вещества или дори към себе си: техните молекули, често спонтанно се димеризират или полимеризират, ако влизат в контакт помежду си. Повечето радикали са относително стабилни само при много ниски концентрации в инертна среда или във вакуум.
Важен пример за свободен радикал е хидроксилният радикал (НО •) – молекула, която има един недвоен електронен елемент на кислородния атом.
Свободните радикали могат да бъдат създадени по много начини, включително синтез с много разредени реагенти, реакции при много ниски температури или разпадане на по-големи молекули. Последният може да бъде засегнат от всеки процес, който доставя достатъчно енергия в родителската молекула – като йонизиращо лъчение, топлина, електрически заряди, електролиза и химични реакции. Радикалите са междинни етапи в много химически реакции.
Свободните радикали играят важна роля в изгарянето, атмосферната химия, полимеризацията, плазмената химия, биохимията и много други химични процеси. В живите организми, свободните радикали супероксид и азотен оксид и техните реакционни продукти, регулират много процеси, като например контрол на съдовия тонус, оттам кръвното налягане. Те играят ключова роля също и в междинния метаболизъм на различни биологични съединения. Такива радикали могат дори да бъдат посланици в процес, наречен редукционна сигнализация. Радикалът може да бъде уловен в клетка с разтворител или да бъде свързан по друг начин.
СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ УСКОРЯВАТ СТАРЕЕНЕТО!
Нашето тяло няма защитен механизъм срещу хидроксилните радикали, което е основната причина за унищожаване на биомолекули чрез директна реакция или предизвикване на верижна реакция.
Хидроксилният радикал (ВРЕДНИЯТ СВОБОДЕН РАДИКАЛ), има несдвоен електрон, което го превръща в ненаситен въртящ се разбойник, който не може да се успокои, докато не получи своето. За да се снабди с електрон, той “краде” такъв, като атакува клетъчни структури, като ДНК, липиди, протеини и по този начин ги уврежда. Този процес играе важна роля в развитието на заболяванията. Научни изследвания доказват влиянието на свободните радикали при 70 различни фатални заболявания, включително рак, мутация, заболяване на кръвоносните съдове, болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, заболяване, инсулт, диабет и др.
СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ СА В ОСНОВАТА НА ПОВЕЧЕТО СЕРИОЗНИ БОЛЕСТИ!
Отличителна способност на водорода, e да премахва селективно само вредните свободни радикали
Водородната молекула (Н2) е най-малкия антиоксидант. Витамините са твърде големи, за да се разпространят лесно през клетките (витамин С 176, витамин Е 431 и коензим Q10 873). Тъй като водородът (Н2) е много малък, той преминава свободно през клетъчната мембрана, в т.ч. през мозъчната бариера и достига до мозъка, където повечето други антиоксиданти не могат да влизат, за да отстранят вредните свободни радикали. Това се постига най-лесно и евтино (за разлика от скъпите хранителни добавки) с водородна вода.
За разлика от другите антиоксиданти, водородът реагира САМО с хидроксилните групи (OH) – най-вредните свободни радикали. Други антиоксиданти не могат да разграничат свободните радикали, необходими за тялото от вредните и реагират с всички тях, като неутрализират и полезните такива.
В допълнение, H2 реагира с OH, и се получава безвредна вода. Когато други антиоксиданти реагират с OH, те стават междинни свободни радикали, които трябва да бъдат допълнително детоксифицирани(преработени отново до вода) от други реакции. Това отнема време и жизнена енергия; следователно те не са толкова ефективни.
Вижте как да си приготвите хидрогенизирана (водородна) вода: https://biomedisvarna.bg/%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%be%d1%80%d0%be%d0%b4%d0%bd%d0%b0-%d0%b2%d0%be%d0%b4%d0%b0-%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%b2%d0%be%d1%80%d1%82%d0%b5%d0%ba%d1%81-%d0%b2%d0%be%d0%b4/